Докато смъртта ни събере
А щастието ме настигна и подмина,
обърна се, подсвирна ми с уста,
забила поглед в мислите унили,
поне да бях му махнала с ръка.
С надежда се обръщам днес назад
и все по-трудно ми е да мечтая,
въртя се пред заключения праг
на златните врати на Рая.
Как само профуча край мене,
не те очаквах, мое Щастие,
изглежда с теб ще бъдем разделени,
докато смъртта ни събере.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
