Докато смъртта ни събере

Poetry » Love

1.3K 0 26

А щастието ме настигна и подмина,

обърна се, подсвирна ми с уста,

забила поглед в мислите унили,

поне да бях му махнала с ръка.

С надежда се обръщам днес назад

и все по-трудно ми е да мечтая,

въртя се пред заключения праг

на златните врати на Рая.

Как само профуча край мене,

не те очаквах, мое Щастие,

изглежда с теб ще бъдем разделени,

докато смъртта ни събере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

VesiP (Веселка Пенова)

Ох, този финал, не ми харесва такъв!
Следващия път бъди по-внимателна, не изпускай щастието си

2010-03-29T21:41:18+03:00
the_ex_girlfriend (Даниела )

Искрено,Хареса ми!

2010-03-25T13:58:20+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Ааа не така! Ще се срещнете много по-рано!

2010-03-24T18:08:26+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"забила поглед в мислите унили,

поне да бях му махнала с ръка."

Поне да беше...Щеше да се върне...
А може би ...Адресът е сгрешен
И щом оправят грешката в отвъдното
ще го изстрелят като точен изстрел,
като прегръдка- вместо "Добър ден"

Поздравления!

2010-03-24T15:08:02+02:00
Aneta_kz (Анета)

Докато смъртта ни събере!!!

Браво, Ивон!

2010-03-24T14:54:37+02:00