Докато смъртта ни събере

Poesía » De amor

1.2K 0 26

А щастието ме настигна и подмина,

обърна се, подсвирна ми с уста,

забила поглед в мислите унили,

поне да бях му махнала с ръка.

С надежда се обръщам днес назад

и все по-трудно ми е да мечтая,

въртя се пред заключения праг

на златните врати на Рая.

Как само профуча край мене,

не те очаквах, мое Щастие,

изглежда с теб ще бъдем разделени,

докато смъртта ни събере.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

VesiP (Веселка Пенова)

Ох, този финал, не ми харесва такъв!
Следващия път бъди по-внимателна, не изпускай щастието си

2010-03-29T21:41:18+03:00
the_ex_girlfriend (Даниела )

Искрено,Хареса ми!

2010-03-25T13:58:20+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Ааа не така! Ще се срещнете много по-рано!

2010-03-24T18:08:26+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"забила поглед в мислите унили,

поне да бях му махнала с ръка."

Поне да беше...Щеше да се върне...
А може би ...Адресът е сгрешен
И щом оправят грешката в отвъдното
ще го изстрелят като точен изстрел,
като прегръдка- вместо "Добър ден"

Поздравления!

2010-03-24T15:08:02+02:00
Aneta_kz (Анета)

Докато смъртта ни събере!!!

Браво, Ивон!

2010-03-24T14:54:37+02:00