Докато създаваш...
седя си тихо притихнал
и драскам
с курсора на мишката
като с молив
мисъл по душата
и видях се
повярвал
на екрана зад съдбата
някъде там
в задлунната необозримост
тихо тихо
където таи се истината
за невидимостите
на истината и лъжата
потрепва нервно ръката
като преди изстрел
по невидимото
и бавно нараства
тъгата
можеше и да е по истинско
но уви
колкото виждаш
дотолкова преценяваш
разстоянието няма смисъл
то е абстрактно
важното е да искаш
да достигнеш целта си
а да мислиш
седейки си тихо
неуловимо е нищото
колкото и пясъка
бягаш умирайки
и се връщаш
възкръснал
а дали си усетил
на кръста запалването
и огъня синия
после червената нощ
непрогледна
когато е същото
да си ти или другия
а може би
сякаш умираш
докато създаваш
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Николов Всички права запазени
