Докато умра
Ти се докосваш до моето тяло, аз изтръпвам...
Щастието и болката се сливат...
Появява се нещо ново, което не знам как да нарека...
Може би дълбока тишина...
И пак плача...
Смея се...
Лудост е това!
Лудостта, която ме накара да умра за живота.
И да се родя заради любовта, която ми подари...
Обичам те, защото си ти...
Обичам те, защото мога да съм просто аз...
И дори да си заминеш, знам, ще съм там.
Някъде, където си ти, защото вече сме едно...
И ако Бог ни раздели, значи е време да си отида.
Но не искам да си отивам без теб...
Затова просто ще спра да мисля, защото ще прокълна...
И проклятието няма да ми прости...
И ще изчезна ЗАВИНАГИ!!!
И ще се помоля да не обичам повече така силно...
Защото наказание е да обичаш до смърт.
Смъртта е нищо пред живота, който дава любовта.
Затова ще поживея още докато умра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бен Ар Всички права запазени
