9.01.2021 г., 10:30

Доклад по съседски

1.3K 7 22

Из дневника на баба Мара Снайпериста

(на пенсионера Страти)

 

Съседи и съседки мои мили,

"не съм от тези..." (Не, не съм от тях!),

да ви доложа как почти насила

свидетел на геройство славно бях!

 

Боклука си изхвърля снощи Страти.

И не че го следя, опазил Бог!

Случайно се поспрях, така, за кратко,

и що да видя?! Плувнах в мас и пот.

 

В москвича му се шмугна тая рошла -

въшливата, от осмия етаж!

А той след нея с ряз! И я запощи!

Аз стисках палци. Да му е кураж!

 

О, слава тебе, труженико Страти!

Борбата бе за почести. По мъжки.

До полунощ москвичът ти се клати,

но ти спаси съседството от въшки!

;)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е свежо и с насмешка над грубото и първично изразяване на човешките страсти.
  • Че те и москвичите си бяха широчки.
    Мари, и ти ли по тъмно изхвърляш боклука? Не ти е чиста работата!
  • Мъжът ми по никое време ме прати
    да хвърля боклука. И, срещайки Страти,
    какво.ли не мина през мен като мисъл..!
    Той само премигна: - О, теб те отписах!🤣
  • О, Мерцедесът бил на Вальо! Не на Страти. Объркала съм се. Че то всеки си има поне една баба Мара. Моята се казва Гина, но остаря вече милата доста (да е здрава) и мерникът й бяга.
    Вале, такъв си е наш Страти — саможертвен!
    Красе, верно, че има такова поверие, но аз скоро научих за него. Пък Страти може и нарочно...Кой знае?!
  • малииии, такава жертвоготовност

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...