Стая. Полумрак.
Коняк и дим.
Проснат възнак,
сам-самин,
един неудачник
с ранена душа
не бива да плаче.
Не бива!
Ако петаче
струва сълзата,
милионер щеше да стане,
защото
и богатите плачат.
А той, беден несретник,
с оголени чувства,
в сумрака просветва
с огънчето лудо
на изтляла от раздяла
цигара...
Чудно!
Докога ще е буден...?
© Валентин Василев Всички права запазени