2.04.2014 г., 15:36  

Докога?

1K 0 15

 

 

     Стая. Полумрак.

                Коняк и дим.

     Проснат възнак,

                сам-самин,

     един неудачник

                с ранена душа

     не бива да плаче.

                Не бива! 

     Ако петаче

                струва сълзата,

     милионер щеше да стане,

                защото 

     и богатите плачат.

     А той, беден несретник,

                с оголени чувства,

     в сумрака просветва

                с огънчето лудо

     на изтляла от раздяла

                цигара...

     Чудно! 

                Докога ще е буден...?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...