2 апр. 2014 г., 15:36  

Докога?

1K 0 15

 

 

     Стая. Полумрак.

                Коняк и дим.

     Проснат възнак,

                сам-самин,

     един неудачник

                с ранена душа

     не бива да плаче.

                Не бива! 

     Ако петаче

                струва сълзата,

     милионер щеше да стане,

                защото 

     и богатите плачат.

     А той, беден несретник,

                с оголени чувства,

     в сумрака просветва

                с огънчето лудо

     на изтляла от раздяла

                цигара...

     Чудно! 

                Докога ще е буден...?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...