Apr 2, 2014, 3:36 PM  

Докога? 

  Poetry » Love
930 0 15

 

 

     Стая. Полумрак.

                Коняк и дим.

     Проснат възнак,

                сам-самин,

     един неудачник

                с ранена душа

     не бива да плаче.

                Не бива! 

     Ако петаче

                струва сълзата,

     милионер щеше да стане,

                защото 

     и богатите плачат.

     А той, беден несретник,

                с оголени чувства,

     в сумрака просветва

                с огънчето лудо

     на изтляла от раздяла

                цигара...

     Чудно! 

                Докога ще е буден...?

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??