Стая. Полумрак.
Коняк и дим.
Проснат възнак,
сам-самин,
един неудачник
с ранена душа
не бива да плаче.
Не бива!
Ако петаче
струва сълзата,
милионер щеше да стане,
защото
и богатите плачат.
А той, беден несретник,
с оголени чувства,
в сумрака просветва
с огънчето лудо
на изтляла от раздяла
цигара...
Чудно!
Докога ще е буден...?
© Валентин Василев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
