Apr 2, 2014, 3:36 PM  

Докога?

  Poetry » Love
1.1K 0 15

 

 

     Стая. Полумрак.

                Коняк и дим.

     Проснат възнак,

                сам-самин,

     един неудачник

                с ранена душа

     не бива да плаче.

                Не бива! 

     Ако петаче

                струва сълзата,

     милионер щеше да стане,

                защото 

     и богатите плачат.

     А той, беден несретник,

                с оголени чувства,

     в сумрака просветва

                с огънчето лудо

     на изтляла от раздяла

                цигара...

     Чудно! 

                Докога ще е буден...?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...