Докога

С перо и лист в ръка пак пиша мойте слова,

стихове за хората, живота им и за любовта.

Докога ще сядаш вечер уморен в ръка с перо,

да пишеш стих от душа за българското тегло.

Докога ще търсиш Вал истинската, любовта,

ще докосваш жените само със свойте слова.

А те влюбени ще бъдат само в стихотворенията,

и розите които им изпращаш от сърце на хартията.

Докога ще будиш братята си българи за борба,

те не са за жалост някогашните борци за свобода.

Сега са много тъжни и са навели своята глава,

но ти вярваш в тях, вярваш в българската душа.

Докога ще пишеш стихове и рими за свойте деца,

те не са до теб, но много ги обичаш, носиш ги в душа.

Докато дишам ще пиша, благословен от Бога с дарбата,

за обикновените хора и за мойте скъпи синове, деца,

те са моето злато, моята гордост, сбъдната мечта

и ще продължат по моите стъпки, по моята пътека.