Докогато умрем
ДОКОГАТО УМРЕМ
на Т.
Мое мило момиче,
моя късна любов,…
неумело те сричам,
и дали съм готов
да ти хвана ръката
и да тръгнем със теб…
и да хванем гората,
все едно накъде.
През пътеки да минем,
без пътека да спрем,
и да знаем, че всъщност
има теб, има мен…
Да направиме място
през листата да мине,
слънчев лъч до мравуняка
през студената зима…
и така ще прогледнем,
аз за теб, ти за мен
и ще търсим очите си,
докогато умрем!
Емил Стоянов
19.01.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
