ДОКОГАТО УМРЕМ
на Т.
Мое мило момиче,
моя късна любов,…
неумело те сричам,
и дали съм готов
да ти хвана ръката
и да тръгнем със теб…
и да хванем гората,
все едно накъде.
През пътеки да минем,
без пътека да спрем,
и да знаем, че всъщност
има теб, има мен…
Да направиме място
през листата да мине,
слънчев лъч до мравуняка
през студената зима…
и така ще прогледнем,
аз за теб, ти за мен
и ще търсим очите си,
докогато умрем!
Емил Стоянов
19.01.2018г.
© Емил Стоянов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
