emo2 (Емил Стоянов)
236 750
19 ene 2018, 23:05

Докогато умрем 

  Poesía » De amor
568 3 4

ДОКОГАТО УМРЕМ

на Т.

 

Мое мило момиче,

моя късна любов,…

неумело те сричам,

и  дали съм готов

да ти хвана ръката

и да тръгнем със теб…

и да хванем гората,

все едно накъде.

През пътеки да минем,

без пътека да спрем,

и да знаем, че всъщност

има теб, има мен…

Да направиме място

през листата да мине,

слънчев лъч до мравуняка

през студената зима…

и така ще прогледнем,

аз за теб, ти за мен

и ще търсим очите си,

докогато умрем!

 

Емил Стоянов

19.01.2018г.

 

 

 

 

 

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??