13.12.2022 г., 6:43

Доколкото

841 2 8

 

 

 

Ще съм толкова твоя, 
доколкото ме припознаеш.
Наруших ти покоя
в добре подредената стая.

 

Прикадих топлината
с ръце, подлудени да бързат,
осмели се да чакаш,
преди скоростта да те скърши.

 

Шумотевица граби 
живота ти миг по минута,
озлобено те дави
догонването на маршрута.

 

Бог подава десница
на всеки, пораснал да хване
любовта и царица
прикътал в отдадени длани.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мария! Спокойни празници!🎄
  • Много интересно и като замисъл, и като ритмичност! Не се страхувай да нарушаваш покоя на никоя човешка душа, колкото и да виждаш в нея "добре подредената стая", Светличка! Влюбих се в това твое "Прикадих топлината"!💞
  • Радвам се, Деа, че прочете. Да се порадваме и на зимните празници.🎄
  • Много хубаво!
  • Благодаря ви за присъствието.🌿

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...