Ще съм толкова твоя,
доколкото ме припознаеш.
Наруших ти покоя
в добре подредената стая.
Прикадих топлината
с ръце, подлудени да бързат,
осмели се да чакаш,
преди скоростта да те скърши.
Шумотевица граби
живота ти миг по минута,
озлобено те дави
догонването на маршрута.
Бог подава десница
на всеки, пораснал да хване
любовта и царица
прикътал в отдадени длани.
© Светличка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
