Ще съм толкова твоя,
доколкото ме припознаеш.
Наруших ти покоя
в добре подредената стая.
Прикадих топлината
с ръце, подлудени да бързат,
осмели се да чакаш,
преди скоростта да те скърши.
Шумотевица граби
живота ти миг по минута,
озлобено те дави
догонването на маршрута.
Бог подава десница
на всеки, пораснал да хване
любовта и царица
прикътал в отдадени длани.
© Светличка All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
