22.08.2019 г., 0:36

"Докосна ме..."

896 0 1

"Докосна ме..."

 

Не е ли странно, че той по-често от теб ме докосва

и по-дълбоко по най-скритите ми и тайни места...

Възбужда ме, разсмива, разплаква и ме омагьосва,

а затова не и използва дори и ръка...

 

Разтърсва ме, настръхвам и така се вълнувам

и по дяволите прави го с думи, не със ръце,

докосва ме по-често от теб, а ти дори не ревнуваш,

от поета, който докосва сърце със сърце...

 

И пак има десетки коментари под поста му

пак някоя раничка хванала коричка, разкървави...

А отдолу несъзнателно му пишат „Докосна ме...“,

все по-рядко докосвани от мъжете си жени...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...