Докоснах се...
Докоснах се до твоята душа...
и само музика във мен звучи.
Там всеки звук е истина,
със който дишаш и боли.
Докоснах се до твоята душа...
защо от болката да бягам?
Най-истинското в нас гори,
когато осъзнаем, че боли.
Докоснах се до твоята душа...
тя някъде и мен отнесе.
За да се слея с вечността и
да повярвам, че съм част от нея.
Докоснах се до твоята душа...
не знам дали ми позволи.
Но от тогава чувствам, че живея.
Не само. Искам да боли.
п.с. "Душа" - няма такъв орган, казва майка ми. Не ми се спори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
