kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
Sep 17, 2009, 12:36 AM

Докоснах се...

  Poetry » Love
742 0 1

Докоснах се до твоята душа...

и само музика във мен звучи.

Там всеки звук е истина,

със който дишаш и боли.

 

Докоснах се до твоята душа...

защо от болката да бягам?

Най-истинското в нас гори,

когато осъзнаем, че боли.

 

Докоснах се до твоята душа...

тя някъде и мен отнесе.

За да се слея с вечността и

да повярвам, че съм част от нея.

 

Докоснах се до твоята душа...

не знам дали ми позволи.

Но от тогава чувствам, че живея.

Не само. Искам да боли.

 

п.с. "Душа" - няма такъв орган, казва майка ми. Не ми се спори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0