Докоснах се до твоята душа...

и само музика във мен звучи.

Там всеки звук е истина,

със който дишаш и боли.

Докоснах се до твоята душа...

защо от болката да бягам?

Най-истинското в нас гори,

когато осъзнаем, че боли.

Докоснах се до твоята душа...

тя някъде и мен отнесе.

За да се слея с вечността и

да повярвам, че съм част от нея.

Докоснах се до твоята душа...

не знам дали ми позволи.

Но от тогава чувствам, че живея.

Не само. Искам да боли.

п.с. "Душа" - няма такъв орган, казва майка ми. Не ми се спори...