Докоснах те...
Докоснах те със първата милувка,
която във съня си съм мечтала.
Без дъх, без думи, със усмивка,
изпратих я по вятъра с южняка.
Онази първата, най-истинската,
която изжадувах в сини нощи.
Дланта ми цветна пеперуда,
потрепнала по твоите скули.
Целунах те със първата целувка,
и литна асансьорът до небето.
Под устните ти, като птичка
се залюлях... не бях летяла.
Обичах те със обич от звездите,
със ласките на слънчеви лъчи.
Поникналото цвете... ти откъсна.
Не знаех, че и от любов боли.
която във съня си съм мечтала.
Без дъх, без думи, със усмивка,
изпратих я по вятъра с южняка.
Онази първата, най-истинската,
която изжадувах в сини нощи.
Дланта ми цветна пеперуда,
потрепнала по твоите скули.
Целунах те със първата целувка,
и литна асансьорът до небето.
Под устните ти, като птичка
се залюлях... не бях летяла.
Обичах те със обич от звездите,
със ласките на слънчеви лъчи.
Поникналото цвете... ти откъсна.
Не знаех, че и от любов боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
