Feb 8, 2007, 4:56 PM

Докоснах те...

  Poetry
907 0 10
Докоснах те със първата милувка,
която във съня си съм мечтала.
Без дъх, без думи, със усмивка,
изпратих я по вятъра с южняка.
Онази първата, най-истинската,
която изжадувах в сини нощи.
Дланта ми цветна пеперуда,
потрепнала по твоите  скули.
Целунах те със първата целувка,
и литна асансьорът до небето.
Под устните ти, като  птичка
се залюлях... не бях летяла.
Обичах те със обич от звездите,
със ласките на слънчеви лъчи.
Поникналото цвете... ти откъсна.
Не знаех, че и от любов боли. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...