3.12.2010 г., 19:45

Докоснем ли се с пръсти…

1.6K 0 22

 

Ще разберем, докоснем ли се с пръсти,

че кратък е животът ни… Прашинки

сме в този свят, с души невръстни,

и чисти са сърцата ни… Калинки

като деца оставяхме да литнат,

и да посочат вярната посока,

а днес - с усмивка бледолика,

забравяме мечтите си високи… 

Ако докоснем се със пръсти

сега, във днешната реалност,

дори снегът навън да бръска,

сърцата ни пъртина ще прокарат.

И спомени, копнения, неволи

ще отлетят във висините,

а чувства, под снега наболи,  

ще ни припомнят - в кратък филм сме...  

 

Ще разберем, докоснем ли се с пръсти…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • дори снегът навън да бръска,
    сърцата ни пъртина ще прокарат.

    Чудесно!
    С обич, Криси*!
  • "Ще разберем, докоснем ли се с пръсти,

    че кратък е животът ни… Прашинки

    сме в този свят, с души невръстни,

    и чисти са сърцата ни… Калинки"

    Докосна ме със истини горчиви.
    Светът от край до край се пълни с болка
    забравяйки,че лековито биле
    е просто: Остави да те докоснат.

  • знам, Криси...
    докоснах се, до добрата ти душа...
    за мен е радост и щастие, че те познавам..
    с обич.
  • Ах.
  • Докосвам те мила Криси за да ти кажа колко обичам теб и твоята Поезия!
    Много красота и обич в живота ти - от мен!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...