Докосни ме...
Докосни ме така,
че любовна балада в мен да звучи...
Нежна, красива.
Млада жена искам да виждам в твойте очи
и много щастлива.
Докосни ме... Така...
Да... Рисувай с ръце...
С устни... по моето тяло...
Сякаш ме галиш с перце...
тялото - цяло!
Да, докосни ме!
Вземи ме!
Ела!
Аз не искам да бъда мечта!
А стих, който гали Душата!
Докосни ме така,
че пак да трептя
като лист, като струна...
После... Луната
или ти... ме целуна.
„Докосни ме..." - още шептя...
Стон се чу в тишината...
Спокойна искам до теб да заспя...
Нека завижда Луната...
Нека Зведите завиждат,
Нека завижда Небето...
За вкуса от целувки,
който пази още небцето...
Нека и Слънцето ми завиди
сутринта...
И сладоста в очите ми види.
Докосни ме... Така...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
