Заспиваш ли?
Заспиваш ли?
Аз тази нощ самотна съм във мрака,
пак вперила невиждащи очи.
Горкото ми сърце химера чака –
до твоето отново да тупти.
Заспиваш ли?
И тази нощ ръце от студ сковани
обгръщат вледенени колене.
Замират в мрака чувства оковани.
Душата жално стене и зове.
Заспиваш ли?
Расте в нощта безкрайно празнотата.
Светът навън е тъжно пуст и спи.
Пропадам в бездна – там е самотата,
а ти си тъй далеч, че чак боли…
Заспиваш ли?
Поспи, поспи, любов…
Аз тази нощ не ще те притеснявам.
Сега прости! Бе миг на прямота...
От утре в себе си ще се вглъбявам,
смирена в мълчалива самота.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
