Докосвай ме ...
Докосвай ме в най-нежната минута ,
която ражда есенният мрак.
Аз искам любовта да бъде чута,
когато в мен откриваш своя бряг.
Целувай ме с най-топлата си ласка
и с парещите устни ме чертай.
И истинска ме направи - без грим и маска
и с дланите си пак ме пресъздай...
Създавай ме с най-светлата си мисъл,
която грее в твоите очи.
Сега да бъда лъч си ме орисъл
и цялата ми същност да искри ...
Обичай ме с най-истинската нежност ,
която ражда есенният мрак.
...и в онзи миг на сладостна безбрежност
отново в мене ще откриеш своя бряг...
18.09.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
