Sep 18, 2008, 12:27 PM

Докосвай ме ...

  Poetry » Love
1.7K 0 6

Докосвай ме в най-нежната минута ,

която ражда есенният мрак.

Аз искам любовта да бъде чута,

когато в мен откриваш своя бряг.

 

Целувай ме с най-топлата си ласка

и с парещите устни ме чертай.

И истинска ме направи - без грим и маска

и с дланите си пак ме пресъздай...

 

Създавай ме с най-светлата си мисъл,

която грее в твоите очи.

Сега да бъда лъч си ме орисъл

и цялата ми същност да искри ...

 

Обичай ме с най-истинската нежност ,

която ражда есенният мрак.

...и в онзи миг на сладостна безбрежност

отново в мене ще откриеш своя бряг...

 

 

 

18.09.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....