6.07.2017 г., 11:22

Докосвайте ги само с любов

605 0 8

Генка Богданова

 

Цветни пъпки са душите ни човешки,

жадни за доверие, любов и ласки...

Те търсят, топлина и нежност,

за да разцъфнат в цветове разкошни.

 

Тогава се разтварят доверчиво

да подарят невинната си свежест.

Тогава галят с красота очите,

опиват сетивата със вълшебство.

 

Не късайте листенцата им грубо!

Хербарии от тях не си правете!

В калта и тинята не ги тъпчете!

Докосвайте ги само със любов!

 

Цветни пъпки са душите ни човешки.

Докосвайте ги само със любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен зов!
  • Абсолютно си права!
  • Мили Люси, Хриси, Марги, Веси и Пепи едно от правилата, което винаги и ръководело живота ми е: отнасай се с хората така, както би желала да се отнасят и те към теб! Взаимното уважение и зачитане е в основата на добрите човешки взаимоотношения. Оскърбената и наранена душа губи своя устрем, своята жизнеспособност и е по-податлива на негативизъм и пораженчество.
  • Браво, Гени! Много хубав стих! Любовта ще спаси света!
  • Само от любов ще се разпукат. Права си.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...