evgeniagenka (Генка Богданова)
22 421

Jul 6, 2017, 11:22 AM

Докосвайте ги само с любов

Poetry » Philosophical

610 0 8

Генка Богданова

Цветни пъпки са душите ни човешки,

жадни за доверие, любов и ласки...

Те търсят, топлина и нежност,

за да разцъфнат в цветове разкошни.

Тогава се разтварят доверчиво

да подарят невинната си свежест.

Тогава галят с красота очите,

опиват сетивата със вълшебство.

Не късайте листенцата им грубо!

Хербарии от тях не си правете!

В калта и тинята не ги тъпчете!

Докосвайте ги само със любов!

Цветни пъпки са душите ни човешки.

Докосвайте ги само със любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

РосиП (Росица Петкова)

Прекрасен зов!

2017-07-19T00:11:39+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Абсолютно си права!

2017-07-07T10:31:50+03:00
evgeniagenka (Генка Богданова)

Мили Люси, Хриси, Марги, Веси и Пепи едно от правилата, което винаги и ръководело живота ми е: отнасай се с хората така, както би желала да се отнасят и те към теб! Взаимното уважение и зачитане е в основата на добрите човешки взаимоотношения. Оскърбената и наранена душа губи своя устрем, своята жизнеспособност и е по-податлива на негативизъм и пораженчество.

2017-07-07T10:27:30+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Браво, Гени! Много хубав стих! Любовта ще спаси света!

2017-07-07T00:35:50+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Само от любов ще се разпукат. Права си.

2017-07-06T20:14:41+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0