Докосвам тишината
Докосвам тишината
Докосвам с длани тишината
и чувам влюбено сърце,
изящество е красотата,
безкрайност и едно небе.
Усещам пулса ти неравен
и любовта ти като сън,
по стъпките на миг безкраен
пак идва утрото отвън.
Остават сенките във мрака,
ще чакат идващата нощ…
Сега е ден и светлината
е тайнство синьо и разкош.
Очите ти невероятни
посрещат моите очи
и думите са непонятни,
живеят в нашите души.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
