Докосвам с длани тишината
и чувам влюбено сърце,
изящество е красотата,
безкрайност и едно небе.
Усещам пулса ти неравен
и любовта ти като сън,
по стъпките на миг безкраен
пак идва утрото отвън.
Остават сенките във мрака,
ще чакат идващата нощ…
Сега е ден и светлината
е тайнство синьо и разкош.
Очите ти невероятни
посрещат моите очи
и думите са непонятни,
живеят в нашите души.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
