Mar 26, 2024, 10:10 PM

Докосвам тишината

  Poetry » Love
804 2 3

     

   Докосвам тишината

 

Докосвам с длани тишината

и чувам влюбено сърце,

изящество е красотата,

безкрайност и едно небе.

 

Усещам пулса ти неравен

и любовта ти като сън,

по стъпките на миг безкраен

пак идва утрото отвън.

 

Остават сенките във мрака,

ще чакат идващата нощ…

Сега е ден и светлината

е тайнство синьо и разкош.

 

Очите ти невероятни

посрещат моите очи

и думите са непонятни,

живеят в нашите души.

 

     Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...