Докосване
Докосване
Докосването - пламенна жарава
по устните ми нежно се гаси,
изгарям пак, но знам остават
след чувствата студени руини...
Докосването, пръстите ти... помня,
като кинжали ме пронизваха в нощта,
целувката ти беше животворна,
а ме изпепели - душата е на прах...
Прах, вплетен в сини небосклони,
или в незнайни морски дълбини -
от погледа ми синьото прогонил
се втренчваш в посивелите очи...
Прах вместо сълзи аз проливам -
докосването ти по мене диша,
предишните ти белези изтривам -
с докосване любовни думи пиша...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
