Докосване
„Отвъд представите ни за правилно и грешно има едно поле.
Там ще се срещнем.“
Руми
Дали те очаквам?
Не си ли спомняш?
Пристигна ти отдавна.
Роди се в мига,
в който наивно духът ми
нежно те прегърна.
Докоснах миглите ти с устни.
Сред снежна белота
шипков храст
обагри се в нюанси алени.
Сезоните ли!
Не!
Те не са подвластни на посока.
Нито на скорост и време.
А посоката и скоростта
на живота ми пореден
са вписани в ДНК-то ми.
Там - по спиралата извита -
си вписан като случване и ти.
А сега, моля те поспри!
В ранно утро с шепа време,
с глътка сън ме пощади.
Дали те очаквам!
Та ти никога не си си тръгвал.
Не си дирил посоки в сърцето ми!
Не си се сбогувал със себе си в мене.
Не, не сме във онзи свят!
Не, не сме и във съня!
Тук сме - в поредното докосване!
В ядрото на безпределността в тебе.
И в мене.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Георги, Владимир, замисляте ме. Знаете как се лее стихът и доста често после осмисляме написаното, поне аз за себе си мога да го твърдя. Дали съдбата ни е кодирана в ДНК - то ни? Да, мисля, че там е кодът, информацията, с която идваме тук на земята и в поредния си живот я допълваме. Структурата на ДНК е копие на структурата на галактиките, може би и на Вселената?! И все пак тръпката на живота е в изненадите, без значение от какво естество са. Г-н Станев, Веси, сърдечно Ви благодаря за оценката!
-
Чудесно! Поздрави!
-
Прекрасна поезия!
Поздравления,г-жо Мазлум! -
ДНК-то е загадка, но може да се разчете. Колко ли жени са вписани в моето?
Не искам да си правя ДНК тест, защото обичам загадките и изненадите.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
