Докосване
„Отвъд представите ни за правилно и грешно има едно поле.
Там ще се срещнем.“
Руми
Дали те очаквам?
Не си ли спомняш?
Пристигна ти отдавна.
Роди се в мига,
в който наивно духът ми
нежно те прегърна.
Докоснах миглите ти с устни.
Сред снежна белота
шипков храст
обагри се в нюанси алени.
Сезоните ли!
Не!
Те не са подвластни на посока.
Нито на скорост и време.
А посоката и скоростта
на живота ми пореден
са вписани в ДНК-то ми.
Там - по спиралата извита -
си вписан като случване и ти.
А сега, моля те поспри!
В ранно утро с шепа време,
с глътка сън ме пощади.
Дали те очаквам!
Та ти никога не си си тръгвал.
Не си дирил посоки в сърцето ми!
Не си се сбогувал със себе си в мене.
Не, не сме във онзи свят!
Не, не сме и във съня!
Тук сме - в поредното докосване!
В ядрото на безпределността в тебе.
И в мене.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
Не искам да си правя ДНК тест, защото обичам загадките и изненадите. 