29.07.2015 г., 14:52

Докосване

815 0 1

 

Докосване

 

 

Ще чакам притаила дъх във тая стая,
ще чакам скоро да се върнеш.
Ще чакам - няма да мечтая,
а ти ще дойдеш и ще ме прегърнеш.

 

Сега те виждам там в далечината,
протягаш силната ръка към мене.
Нима измамна пак е тъмнината?
Нима отново ще изчезнеш денем?

 

Но тръгвам аз след образа ти упоена

с надеждата да те докосна само.
Не, няма нищо да ти взема,
... а от мене нищо не остана...


                                                  ЦГ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...