29.07.2015 г., 14:52

Докосване

816 0 1

 

Докосване

 

 

Ще чакам притаила дъх във тая стая,
ще чакам скоро да се върнеш.
Ще чакам - няма да мечтая,
а ти ще дойдеш и ще ме прегърнеш.

 

Сега те виждам там в далечината,
протягаш силната ръка към мене.
Нима измамна пак е тъмнината?
Нима отново ще изчезнеш денем?

 

Но тръгвам аз след образа ти упоена

с надеждата да те докосна само.
Не, няма нищо да ти взема,
... а от мене нищо не остана...


                                                  ЦГ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...