Jul 29, 2015, 2:52 PM

Докосване

Poetry » Love

820 0 1

Докосване

Ще чакам притаила дъх във тая стая,
ще чакам скоро да се върнеш.
Ще чакам - няма да мечтая,
а ти ще дойдеш и ще ме прегърнеш.

Сега те виждам там в далечината,
протягаш силната ръка към мене.
Нима измамна пак е тъмнината?
Нима отново ще изчезнеш денем?

Но тръгвам аз след образа ти упоена

с надеждата да те докосна само.
Не, няма нищо да ти взема,
... а от мене нищо не остана...

ЦГ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0