1.09.2013 г., 12:09

Докосване насън

1.4K 0 5

Не искам да се будя сам без теб!

Сърцето ми на тебе се обрича!

Сънувам те... В съня си съм поет,

възпял те в стих, защото те обича!

 

В съня ми през отворена врата

при мене влиза сянката ти бяла!

Усмихваш ми се – ангел, не жена

от плът и кръв, душата си ми дала!

 

Да те последвам, махваш ми с ръка!

И тръгвам... Тръпне чувството познато!

С теб бих отишъл и накрай света,

там, дето чезне слънчевото злато!

 

За да сънувам вечно този сън,

докосван от красивата магия!

Не искам да се будя сам!... Насън

докосвай ме – в съня да те открия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна поезия! Поздравления!
  • Много красиво...
  • Да бе, нали така казват старите хора - "от сън спомени няма", ама аз и до ден днешен си спомням отдавна сънувани и хубави и гадни неща. Дори с ясно съзнание в съня си съм правила "нередни" неща, защото съм си давала сметка, че е сън и никой не може да ме упрекне. Шантава работа -"всеки луд с номера си"!!!
    Поздрави!!!
  • Понякога сънищата се превръщат в реалност или самите те са толкова реални, че се чудиш дали е сън или действителност!!! За мен и сънищата са си силно преживяване - поне няма реална възможност да те "разкрият" и критикуват и може да си експериментираш на воля!!!
    Копнежен и прочувствен стих!!! Поздрави!!!
  • И сънят е реалност... :

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...