Sep 1, 2013, 12:09 PM

Докосване насън

  Poetry » Love
1.4K 0 5

Не искам да се будя сам без теб!

Сърцето ми на тебе се обрича!

Сънувам те... В съня си съм поет,

възпял те в стих, защото те обича!

 

В съня ми през отворена врата

при мене влиза сянката ти бяла!

Усмихваш ми се – ангел, не жена

от плът и кръв, душата си ми дала!

 

Да те последвам, махваш ми с ръка!

И тръгвам... Тръпне чувството познато!

С теб бих отишъл и накрай света,

там, дето чезне слънчевото злато!

 

За да сънувам вечно този сън,

докосван от красивата магия!

Не искам да се будя сам!... Насън

докосвай ме – в съня да те открия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасна поезия! Поздравления!
  • Много красиво...
  • Да бе, нали така казват старите хора - "от сън спомени няма", ама аз и до ден днешен си спомням отдавна сънувани и хубави и гадни неща. Дори с ясно съзнание в съня си съм правила "нередни" неща, защото съм си давала сметка, че е сън и никой не може да ме упрекне. Шантава работа -"всеки луд с номера си"!!!
    Поздрави!!!
  • Понякога сънищата се превръщат в реалност или самите те са толкова реални, че се чудиш дали е сън или действителност!!! За мен и сънищата са си силно преживяване - поне няма реална възможност да те "разкрият" и критикуват и може да си експериментираш на воля!!!
    Копнежен и прочувствен стих!!! Поздрави!!!
  • И сънят е реалност... :

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...