mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ) mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979
1 sept 2013, 12:09

Докосване насън

1.4K 0 5

Не искам да се будя сам без теб!

Сърцето ми на тебе се обрича!

Сънувам те... В съня си съм поет,

възпял те в стих, защото те обича!

 

В съня ми през отворена врата

при мене влиза сянката ти бяла!

Усмихваш ми се – ангел, не жена

от плът и кръв, душата си ми дала!

 

Да те последвам, махваш ми с ръка!

И тръгвам... Тръпне чувството познато!

С теб бих отишъл и накрай света,

там, дето чезне слънчевото злато!

 

За да сънувам вечно този сън,

докосван от красивата магия!

Не искам да се будя сам!... Насън

докосвай ме – в съня да те открия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • rumar (Бубето)
    rumar (Бубето)
    Прекрасна поезия! Поздравления!
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Много красиво...
  • lindastefani (Камелия)
    lindastefani (Камелия)
    Да бе, нали така казват старите хора - "от сън спомени няма", ама аз и до ден днешен си спомням отдавна сънувани и хубави и гадни неща. Дори с ясно съзнание в съня си съм правила "нередни" неща, защото съм си давала сметка, че е сън и никой не може да ме упрекне. Шантава работа -"всеки луд с номера си"!!!
    Поздрави!!!
  • lindastefani (Камелия)
    lindastefani (Камелия)
    Понякога сънищата се превръщат в реалност или самите те са толкова реални, че се чудиш дали е сън или действителност!!! За мен и сънищата са си силно преживяване - поне няма реална възможност да те "разкрият" и критикуват и може да си експериментираш на воля!!!
    Копнежен и прочувствен стих!!! Поздрави!!!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    И сънят е реалност... :

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0