mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
1 sept 2013, 12:09

Докосване насън 

  Poesía » De amor
1203 0 5

Не искам да се будя сам без теб!

Сърцето ми на тебе се обрича!

Сънувам те... В съня си съм поет,

възпял те в стих, защото те обича!

 

В съня ми през отворена врата

при мене влиза сянката ти бяла!

Усмихваш ми се – ангел, не жена

от плът и кръв, душата си ми дала!

 

Да те последвам, махваш ми с ръка!

И тръгвам... Тръпне чувството познато!

С теб бих отишъл и накрай света,

там, дето чезне слънчевото злато!

 

За да сънувам вечно този сън,

докосван от красивата магия!

Не искам да се будя сам!... Насън

докосвай ме – в съня да те открия!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасна поезия! Поздравления!
  • Много красиво...
  • Да бе, нали така казват старите хора - "от сън спомени няма", ама аз и до ден днешен си спомням отдавна сънувани и хубави и гадни неща. Дори с ясно съзнание в съня си съм правила "нередни" неща, защото съм си давала сметка, че е сън и никой не може да ме упрекне. Шантава работа -"всеки луд с номера си"!!!
    Поздрави!!!
  • Понякога сънищата се превръщат в реалност или самите те са толкова реални, че се чудиш дали е сън или действителност!!! За мен и сънищата са си силно преживяване - поне няма реална възможност да те "разкрият" и критикуват и може да си експериментираш на воля!!!
    Копнежен и прочувствен стих!!! Поздрави!!!
  • И сънят е реалност... :
Propuestas
: ??:??