10.02.2008 г., 12:07 ч.

Докосващо 

  Поезия » Любовна
1015 0 23

Мой нежен полъх в късния цъфтеж.

Молитва тиха в чезнещо дихание.

Керван потеглил в бедуинска нощ.

Във няма жажда пясъци преминал.

 

Мой сетен пристан в гаснещия ден.

Последен лъч, от който става чудо.

И крехък пламък на едничка свещ.

Не искам! Как не искам да те губя...

 

Коричка хляб за гладната душа.

Троха любов в светлика на Елима.

Прощален мах на жеравни крила.

Докосваш ме. И зная, че те има...

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??