Мой нежен полъх в късния цъфтеж.
Молитва тиха в чезнещо дихание.
Керван потеглил в бедуинска нощ.
Във няма жажда пясъци преминал.
Мой сетен пристан в гаснещия ден.
Последен лъч, от който става чудо.
И крехък пламък на едничка свещ.
Не искам! Как не искам да те губя...
Коричка хляб за гладната душа.
Троха любов в светлика на Елима.
Прощален мах на жеравни крила.
Докосваш ме. И зная, че те има...