Feb 10, 2008, 12:07 PM

Докосващо 

  Poetry » Love
1019 0 23

Мой нежен полъх в късния цъфтеж.

Молитва тиха в чезнещо дихание.

Керван потеглил в бедуинска нощ.

Във няма жажда пясъци преминал.

 

Мой сетен пристан в гаснещия ден.

Последен лъч, от който става чудо.

И крехък пламък на едничка свещ.

Не искам! Как не искам да те губя...

 

Коричка хляб за гладната душа.

Троха любов в светлика на Елима.

Прощален мах на жеравни крила.

Докосваш ме. И зная, че те има...

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??