9.11.2014 г., 19:24

Доктор Любов

830 0 1

Влюбена съм,

а той ме гледа.

И даже ми се чуди.

Какво е това момиче?

Явно е от клуба 

на “влюбените луди”.

Сигурно е болно,

любовта е коварна.

Страшно е, когато те хване,

а лечение ефикасно няма.

 

В болницата от любов

има много пациенти.

И всички до един влюбени са

и търсят медикаменти.

“Спешно ни дайте лекарство,

което да ни излекува!”

А лекарката, доктор Любов,

гледа ни и ни се любува.

 

“Ах, какви сте сладки!

Влюбени сте, мили мои.

Що за глупости говорите,

че искате да се лекувате

и от списъка на болните

да спрете да съществувате?!”

 

Аз поглеждам я и питам:

“Доктор Любов, не виждате ли,

че кабинетът Ви от болни прелива?”

Тя се усмихва и ми казва:

“Мило момиче, това ме прави щастлива.”

 

Но аз настоявам да ни помогне,

а тя сякаш не чува.

На вратата ú накрая видях табела –

пишеше:

“Драги пациенти,

само чудо ще Ви излекува.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса, особено финала!
    Накара ме да се усмихна
    тази любовна болест!
    Поздрави и дай Боже всекиму такава болест,
    както се казва!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...