Долапът с чудесата
Заставам пред долапа с чудесата -
две-три лютивки във буркан,
на баба ми, смокинови, сладката...
Отдолу - ръчно шитият юрган...
И кестени, строени във редица,
едно сглобено с есен колие.
Зърната боб играят ръченица.
Картина тъкмо за пишман поет.
Нанизваш мигове от спомен в рими -
минават, сякаш снимки от албум.
И някак неочакваната зима
се стопля от притихналия шум.
Живеят в строфите необикновени,
познати и не толкова, лица.
Долапът с чудесата е за мене
от детството строшени стъкълца.
Събираш ги и става ето -
най-шареният в миг калейдоскоп.
В ключалката надничаш. Клета
прашинка влиза в третото око.
И дразни го и иска денем
и нощем да изкара по сълза.
От раклата с резбата ще си взема
от детството вълшебни чудеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
