Заставам пред долапа с чудесата -
две-три лютивки във буркан,
на баба ми, смокинови, сладката...
Отдолу - ръчно шитият юрган...
И кестени, строени във редица,
едно сглобено с есен колие.
Зърната боб играят ръченица.
Картина тъкмо за пишман поет.
Нанизваш мигове от спомен в рими -
минават, сякаш снимки от албум.
И някак неочакваната зима
се стопля от притихналия шум. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up