Долен лъжец
Смехът ти болезнено в сърцето ми се забива,
евала за това как лъжите умело укрива,
през всичките тези години.
Казваше, че съм единствена - лъжа.
Казваше, че ме обичаш - пак лъжа.
Казваше, че така ще е вечно - отново проклетата лъжа.
Сега, като се замисля,
малко неща бяха истина,
сега като се сетя,
всичко е една голяма лъжа.
Сега си тръгваш,
чувствам радост,
никаква тъга...
Да можех, бих нанизала сърцето ти на кухненския нож,
да можех, бих убила те без вина.
Тръгваш си и се смееш злобно,
такива като теб
живеят дълго,
лесно,
все в лъжа.
Друга ще намериш,
на гърба и да лежиш,
да я лъжеш ден след ден,
след време и нея ще напуснеш,
ще си идеш пак с познатия злобен смях...
Може би тя ще има сили да те убие,
да те нарани.
Ще реже парче по парче,
ще те налага,
ще те унижава,
накрая ще си тръгне с думите:
- Всичко е лъжа. - и онзи смях, с който ме напусна.
Ще бъдеш сам и беден,
ще умреш като куче някъде в някой кашон,
ще се смея аз тогава,
ще повтарям злобно "Лъжа е! Не бой се, това е лъжа..."
Ще си намериш майстора някъде,
с лъжите няма да стигнеш далеч,
аз ще продължа да живея,
някак си,
но ти ще си роб на лъжите вовеки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Различна Всички права запазени
