Долен лъжец
Смехът ти болезнено в сърцето ми се забива,
евала за това как лъжите умело укрива,
през всичките тези години.
Казваше, че съм единствена - лъжа.
Казваше, че ме обичаш - пак лъжа.
Казваше, че така ще е вечно - отново проклетата лъжа.
Сега, като се замисля,
малко неща бяха истина,
сега като се сетя,
всичко е една голяма лъжа.
Сега си тръгваш,
чувствам радост,
никаква тъга...
Да можех, бих нанизала сърцето ти на кухненския нож,
да можех, бих убила те без вина.
Тръгваш си и се смееш злобно,
такива като теб
живеят дълго,
лесно,
все в лъжа.
Друга ще намериш,
на гърба и да лежиш,
да я лъжеш ден след ден,
след време и нея ще напуснеш,
ще си идеш пак с познатия злобен смях...
Може би тя ще има сили да те убие,
да те нарани.
Ще реже парче по парче,
ще те налага,
ще те унижава,
накрая ще си тръгне с думите:
- Всичко е лъжа. - и онзи смях, с който ме напусна.
Ще бъдеш сам и беден,
ще умреш като куче някъде в някой кашон,
ще се смея аз тогава,
ще повтарям злобно "Лъжа е! Не бой се, това е лъжа..."
Ще си намериш майстора някъде,
с лъжите няма да стигнеш далеч,
аз ще продължа да живея,
някак си,
но ти ще си роб на лъжите вовеки.
© Различна All rights reserved.
