Дом
Точица синя във мрака блести
като прашинка летяща в безкрая
носи върху си милиарди съдби
ще оцелее ли, всъщност не зная.
За нас необятна, а толкоз нищожна
в цяла вселена с безбройни звезди
тихо промъква се мисъл тревожна,
дали завинаги, тя ще лети?
Тихо се носи в бездънния мрак
през съзвездия и през плеяди
сред комети, космически прах
и радиационни канонади.
Толкова крехка единствен наш дом,
безценен, пренебрегнат подслон.
Точица синя във мрака блести.
точица синя, за миг помисли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jordan Vasilev Всички права запазени