Точица синя във мрака блести

като прашинка летяща в безкрая

носи върху си милиарди съдби

ще оцелее ли, всъщност не зная. 

За нас необятна, а толкоз нищожна

в цяла вселена с безбройни звезди

тихо промъква се мисъл тревожна,

дали завинаги, тя ще лети?

Тихо се носи в бездънния мрак

през съзвездия и през плеяди

сред комети, космически прах

и радиационни канонади.

Толкова крехка единствен наш дом,

безценен, пренебрегнат подслон.

Точица синя във мрака блести.

точица синя, за миг помисли...