Дом
Ето, пада нощта,
край на дългия ден.
Аз те чакам сама,
идваш си уморен.
Разкажи, разкажи
как ти мина деня
Целуни, целуни
ме по навик сега.
В този дом от мечти
всяка вечер сме с теб
и преди да заспим
се целуваме, след
като наште тела
правили са любов.
После пада нощта
и до изгрева нов
аз съм твоя, ти - мой.
Дом мечтан е това...
Аз ще спя, ти постой
още малко така...
Запомни този миг,
пък макар и мечтан,
в него те приютих,
беше толкова сам,
без да знаеш дори
колко трябвам ти аз...
И във тези мечти
само има ни нас...
24.07.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
