Jul 27, 2021, 10:13 PM  

Дом 

  Poetry » Love
423 1 3

Ето, пада нощта,

край на дългия ден.

Аз те чакам сама,

идваш си уморен.

Разкажи, разкажи

как ти мина деня

Целуни, целуни

ме по навик сега.

В този дом от мечти

всяка вечер сме с теб

и преди да заспим

се целуваме, след

като наште тела

правили са любов.

После пада нощта

и до изгрева нов

аз съм твоя, ти - мой.

Дом мечтан е това...

Аз ще спя, ти постой

още малко така...

Запомни този миг,

пък макар и мечтан,

в него те приютих,

беше толкова сам,

без да знаеш дори

колко трябвам ти аз...

И във тези мечти

само има ни нас...

 

24.07.2021 г.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е!
  • Благодаря!
    Благодаря още веднъж и на Ranrozar за корекцията
  • Защо нещата трябва да са сложни, след като са толкова прости...
    Много красиво състояние. Хареса ми!
Random works
: ??:??