14.12.2007 г., 7:46

Дом

1.2K 0 5
Намирам се във празен коридор,
не зная как попаднах тук,
изгубен тялом в мрачния простор,
предал и песен, и сърце, и дух.

Едва пристъпвам в този ням затвор,
едва, а всяка стъпка е напук,
горящо ален - в моя кръгозор,
трептящ и силен - всеки звук.

Дали да се отърся от това?
Аз зная - има изход друг,
далеч от теб, от себе, от дъжда,
предал и песен, и сърце, и тук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Манолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...